четвъртък, 29 януари 2015 г.

Църквата "Св. Георги" в Оморфоклисиа, Костурско





От известно време пътникопотока от български туристи към може би най-красивата част на Гърция, доста се засилва, затова искам да обърна малко внимание към едно място от този край на Егейска Македония, с главен град Кастория, или по нашенски - Костур.








Кастория с нейните уникални паметници присъства във всички учебници по византийско изкуство с многото си запазени църкви, с уникални стенописи, които и до ден днешен привличат изкушените любители и строгите академични професионалисти, които се занимават с този клон на историческата наука.

Ето малка част за подгряване на апетита ;)

"Св.Богородица Кубелидики"





"Св. Николай Касници" с уникални стенописи




"Св. Петър и Павел" с хубави поствизантийски фрески




Старата митрополия "Св. Архангели"  




Ктиторската композиция с цар Михаил Асен и царица Ирина




Манастира "Богородица Мавриотица"




Фантастичната църква с вътрешна галерия "Св.Стефан"





Знаковата църква "Св. Безсребреници Козма и Дамян"



 Поствизантийската "Св. Троица" 




И малката, криеща фантастични фрески църквица "Св.Атанасий Музаки" 




Има още много и много, но сега няма да ходим там, за този град си трябва специално място на страниците на сайта, така, че ще ви заведа на може би най-малко известния византийски паметник в Костурско, и всъщност може би един от най-значимите, ако изобщо, за нещата там може да се прави някаква класификация...


Двадесетина километра западно от Костур се намира селцето Оморфоклисия, или Галища в нашата традиция. Днес то наброява четиридесетина жители, но в центъра му се извисява нашата цел, а именно внушителната църква, посветена на "Св. Георги".




Храмът, който е бил част от голям манастир, е бил строен на два етапа. По време на първия период, камбанарията е била самостоятелно стояща пред входа, а по време на втория е свързана с църквата посредством надлъжен притвор, за което свидетелства и приложения план на католикона.






Според ктиторския надпис, църквата е построена и изографисана през 1286/7 год. със средствата на трима братя, благородници от фамилията Недзала - Никофор, Йоан и Андроник.



ΑΝΗΓΕΡΘΗ ΕΚ ΒΑΘΡΩΝ Κ(ΑΙ) ΑΝΗΣΤΟΡΙΘΕΙ Ο ΘΕΙΟΣ Κ(ΑΙ) ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ

ΝΑΟΣ ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ Κ(ΑΙ) ΕΝΔΟΞΟΥ ΜΕΓΑΛΟΜΑΡΤΥΡΟΣ Κ(ΑΙ) ΤΡΟΠΑΙΟΦΟΡΟΥ
ΓΕΩΡΓΙΟΥ ΔΙ ΕΞΟΔΟΥ Κ(ΑΙ) ΚΟΠΟΥ ΤΩΝ ΠΑΝΕΥΓΕΝΕΣΤΑΤΩΝ ΝΕΤΖΑ-
ΛΩΝ Κ(ΑΙ) ΑΥΤΑΔΕΛΦΩΝ ΤΟΥ ΤΕ ΚΥΡ ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ Κ(ΑΙ) ΚΥΡ ΙΩ(Α)ΝΝΟΥ Κ(ΑΙ) ΚΥΡ ΑΝ-
ΔΡΟΝΙΚΟΥ ΕΠΙ ΤΟΙΣ ΒΑΣΙΛΕΙ(ΑΣ) ΤΩΝ ΘΕΟΣΤΕΠΤΩΝ ΜΕΓΑΛΩΝ ΒΑΣΙ-
ΛΕΩΝ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ Κ(ΑΙ) ΕΙΡΗΝΗΣ Κ(ΑΙ) ΤΟΥ ΥΙΟΥ ΑΥΤΟΥ ΜΙΧΑΗΛ Κ(ΑΙ) ΜΑΡΙ(ΑΣ) ΤΩΝ ΠΑ-
ΛΑΙΩΛΟΓΩΝ ΕΠΙ ΕΤΟΥΣ ΑΨϞΕ (=1287).

Издигна се изоснови и се изографиса божественият и всечестен храм на светия и славен великомъченик и победоносец Георги с помощта и средствата на най-благородните Недзала и братя господин Никифор и господин Йоан и господин Андроник, при царуването на богочестивите велики василевси Андроник и Ирина и сина негов Михаил и Мария Палеолози, в годината 1286/7




(Монета на съимператорите Андроник II и Михаил IX. Изт. Wikipedia)


В надписа се споменава, че е завършена по време на царуването на Андроник II Палеолог (1282-1328), императрица Ирина, и децата им Михаил и Мария...и както личи преди коронацията на Михаил за съимператор, която е през 1295 год като Михаил IX Палеолог (1295-1320)

Ирина, която е втората жена на императора, родена в Италия под името Йоланда, но след брака си с овдовелия Андроник през 1284 приема православието и съответно името Ирина. 
Вероятно се има пред вид завършването на втория строителен етап, а именно появата и изографисването на притвора.

От север на западната стена са изобразени Св.Теодор Студит, Св. Пимен, Св.Андрей Критски и непознат светец-монах




От юг на западната страна са Св.Йоасаф, Св.Варлаам, Св.Харитон и Св.Стефан Нови, който не е изчистен още от консерваторите.




Вътрешността на храма и камбанарията са били изографисани преди това, вероятно през годината, упомената в надписа - 1286/7 

За щастие много добре е запазен образа на Св. апостол  Петър



Разбира се не може да се мине без монументалните фигури на свети войни в цял ръст по колоните, крепящи купола.

Св. Димитър Солунски



Св. Нестор




и един неидентифициран светец




Стенописите са фантастични, но за съжаление не всички са запазени, а отделно и нямахме необходимото разрешение да поснимаме колкото ни се искаше... все пак представям ви това което успяхме да заснемем...




От композициите на Христовите страдания, най-добре са запазени Предателството на Юда и Разпятието Христово








В олтара имаме впечатляващо композиран Мелизмос, типично за XIII век, а над него Причастяването на Апостолите



Но връх на всичко е едно уникално изображение на Св. Троица, нещо изключително рядко като иконографски особености






В южната галерия също има стенописи, от периода края на XIII - началото на XIV век, някой от които дори и днес изглеждат добре.











Впечатление правят изображенията на Св. Сергий и Вакх






Главната светиня на храма е високата почти 3 метра дървена статуя на Св. Георги, която не снимах, и която също датира от XIII век.
Все пак снимки в интернет има вече тук таме и за удобство ще покажа например тази: 


Източник: http://www.diakonima.gr









вторник, 23 декември 2014 г.

Църквата "Света София" във Визе



Град Визе, или средновековната Виза, е на средата между Къркларели и споменатата вече в предния пост Мидия.
Някога под името Бизия, или Бизас, бил столица на независимото Одриско тракийско царство, но постепенно през средните векове се превърнал в далечна ромейска провинция.
Оцелелите крепостни съоръжения се намират на стръмен хълм в живописна борова гора и са изградени в днешния им вид през епохата на Комнините или Ласкаридите, но през античния период тук също е имало укрепление.





През 656 год. в тази крепост е бил заточен Св. Максим Изповедник, който посмял да се опълчи на императора.

Можете да прегледате за него тук

Около десет години по-късно пък, тук в тръстиките и скалите покрай реката, на стръмната урва се криел избягалият от Константинопол славянски вожд Превънд. Не че е успял да се крие дълго, бил заловен и екзекутиран по някакво скалъпено обвинение, но смъртта му предизвикала двегодишна славянска обсада на Солун....


Добре е запазена една от портите към цитаделата.


Най-важния паметник във Виза е църквата "Св.София",превърната след османското завоевание на тези земи в джамията "Сюлейман паша джами".


Съвременната църква е започната през VIII-IX век и добила сегашния си облик през XIII-XIV век, което ясно се вижда на южната фасада на храма.
По план църквата е много интересна. Представлява кръстокуполен храм, макар да е планирана като издължена базилика, а впечатляващия купол е крепен от четири кръстообразно разположени цилиндрични свода, както в някой ранновизантийски църкви, например "Св.Ирина" в самия Константинопол.


На южната стена на наоса има запазена гробна камера без запазен надпис, но точно се знае кой е бил погребан там.
С тази църква е свързана може би най-човешката от всички житийни истории: тук е погребана Св. Мария Нова, упокоила се на 16 февруари 902 год.


Тя не е извършвала аскетични подвизи, нито духовни, не е давала обет за безбрачие, имала семейство и имала деца.
На съпругът на Мария, местният най-вероятно турмарх Никифор, който преди да дойде с жена си във Виза, се отличил във войната с българите през 894-896 год., му било подшушнато от девера и зълва му, че тя има връзка със слугата му Димитър, на което той повярвал, но обвинената Мария му заявила, че ако не били задълженията и на съпруга, не с Димитър, ами даже и с него нямало да спи, камо ли с някой друг.
Никофор побеснял, започнал скандал при който той я налагал с камшика, а пристигналите слуги едва ги разтървали, но Мария при опита си да избяга се спънала на прага, ударила си главата и умряла....


За всеобщо удивление, и силно недоволство на духовенството, изведнъж край гроба на Мария започнали да се случват чудеса.
Първо един обладан от зли духове и бесове, махнал капака на гроба, вдигнал и дясната ръка и си допрял до нея устните, което предизвикало повръщане на кръв, но пък с кръвта си отишъл и злия дух...
Местния архиепископ Евтимий, когото повикали, видял че лицето на светицата е цялото в кръв и решил, че това е кръвта на обладания, но след като се опитал да я изтрие, установил, че кръвта тече от носа на Мария, което отприщило вълна от поклонения, придружено от умопомрачителни сцени на обладани от бесове хора, тълпящи се край гроба на святата, и още по време на литургията, нетърпеливи, крещейки несвързани думи, отворили ковчега. Един си пъхнал в устата си ръката и, друг-крака, трети дърпал дрехите в които била погребана. Една жена дръпнала бонето от главата и и от него потекла кръв...Докато гледате интериора на храма можете да си попредставите това-онова...на мен малко ми е бедно въобръжението :)



По-късно Св. Мария била препогребана в отделен параклис, сега неизвестен, където продължавала да лекува с кръвоповръщане обладани, но това не и попречило да се въздаде възмездие и да се разправи със съпруга си Никифор, (който всъщност загинал при обсадата на Виза от българските войски) , зет си, зълва си и с набедения Димитър...Така че може да се смята за закрилница на жените, пострадали от домашно насилие

Интересно е също, че през 919-924 год, когато българите владели Виза, знаейки за светицата, и минавайки вече за християни, тя въпреки това не им позволила да я видят. Самият цар Симеон веднъж се опитал да отстрани капака на гроба и, но изведнъж срещу него лумнал пламък !



Имало и други случки, не по-малко ефектни:
Веднъж български войници, които били на караул си говорели за чудесата на Мария, и единия от тях се съмнявал: "Ако тя наистина е светица, би спасила от нас града, в който е погребана", но още преди да се доизкаже го обладал бяс"
А когато ромеите си върнали Виза, по време на литургията, светицата от радост тресяла отвътре саркофага.

Тези и други истории можете да прочетете в ГИБИ, томV, 1964 год, стр. 69-74

Литература:
1. Сергей Иванов."В поисках Константинополя. Путеводитель по византийскому Стамбулу и окрестностям".Изд. "Вокруг Света". 2011.